Живот в Движение | Тайни за Активно Ежедневие
"Къпя дядо си и той плаче от срам. А миналия вторник не ме пусна в стаята с легена и каза: „Не е нужно, момиче. Днес сам"". Когато бях на четири години, той ме къпеше в същото корито в двора. Къпеше ме на слънце, в поцинкованото корито, и докато ме сапунисваше, си тананикаше нещо без думи. После ме увиваше в хавлия и ми плетеше плитките с тия свои ковашки пръсти. Накриво, но ги плетеше. Сега съм на двайсет и три години. И до миналия вторник аз го къпех. Казвам се Гергана. Живея във Веселиново, Ямболско, с дядо Кирил. Той ме отгледа. Не майка, не баща. Дядо. Майка ме остави при него, когато бях на две години, и замина за Италия. Баща си не съм виждала, нямам дори снимка. Дядо беше ковач в селската работилница, после трийсет години на поддръжка в захарния завод. Ръцете му са като чугун. Палецът на лявата ръка е сплескан от чук, ноктите на два пръста никога вече не пораснаха както трябва. Седеше над тетрадките ми, макар че самият той беше изкарал само четвърто отделение, и повтаряше едно и също: „Учи, Гергано, дъще. Ти ще работиш с главата, не с гърба като мен."" И с тия ръце всяка сутрин преди училище ми плетеше плитките. Ходеше на родителски срещи и сядаше сам, между майките. Учителката веднъж го попита: „А майката на детето къде е?"" Той отговори: „Майката съм аз."" Повече никой не попита. Когато станах на дванайсет и ми потрябваха неща, за които едно момиче не пита дядо си, той отиде в аптеката в Ямбол, застана на опашката между жените и купи каквото трябва. Върна се, остави пакета на масата, каза: „Ако нещо не знаеш, питай леля Дафина"", и излезе да цепи дърва. Тогава не разбирах колко му е струвало това. Сега разбирам. Учих в Ямбол, за счетоводител. После водех счетоводството на дребни фирми от кухненската маса, онлайн. А през пролетта една голяма кантора в Бургас ме взе на изпитателен срок и през август ми предложиха щатно място. Договор, осигуровки, заплата, каквато във Веселиново никой не изкарва. Трябваше да започна от първи октомври. Две седмици пр
