Живот в Движение | Тайни за Активно Ежедневие
"Моето куче откри тридесет и четири изчезнали деца за шест години. Блъсна го кола, докато следваше следата на тридесет и петото. Ветеринарката каза, че трябва да бъде приспано. Онзи ден откри тридесет и шестото. Живо. А аз коленичих в калта и за първи път от много години не почувствах болка. Казвам се Николай Петров. На петдесет и четири години съм. Работя в полицията от двадесет и осем години. Последните петнадесет — в отдела за издирване на изчезнали деца към СДВР в София. На мен се обаждат, когато едно дете не се прибере у дома. Когато майката стои на вратата и не може да диша. Когато бащата набира номера ми и гласът му се пречупва, докато произнася думата „моля“. Петнадесет години — и всяко обаждане е едно и също. Име, възраст, с какво е било облечено детето, кога е видяно за последно. И часовникът започва да отброява. През първите шест часа вероятността да го намерим живо е над деветдесет процента. След дванадесет часа — шестдесет. След двадесет и четири спирам да броя. За петнадесет години открих сто и тринадесет деца. Осемдесет и девет — живи. Двадесет и четири — не. Двадесет и четири лица, които се връщат през нощта. Не всяка нощ. Но достатъчно често. Жена ми Мария е начална учителка. Заедно сме от двадесет и четири години. Тя знае какво работя. Знае, че понякога се прибирам и не мога да говоря. Не задава въпроси. Сяда до мен, хваща ме за ръката и мълчи. След половин час отново започвам да дишам нормално. Мария казва: „Николай, ти спасяваш децата на други хора. Всеки ден се гордея с теб.“ Без нея нямаше да издържа петнадесет години в този отдел. Дъщеря ми Елена е на двадесет и една и учи в Лондон. Обажда се всеки уикенд. Следа. Блъдхаунд. На осем години. Полицейско куче за издирване, сертифицирано за търсене на хора. Блъдхаундът е порода, създадена за едно нещо — да следва следи. Носът му няма равен в животинския свят. Двеста и тридесет милиона обонятелни рецептора, докато човекът има пет милиона. Достатъчни са ръкавица, обувка или плюшена играчка,
