Кадр выше наш. Полное медиа с Facebook запрошено — подставим его сюда, как только приедет.
arqtd.com
ВНИМАНИЕ ВСИЧКИ, КОИТО ИМАТ ЗАХАР НАД 7,8 mmol/l: Ето как се отървах от „памучните крака“ и скоковете на захарта, след като случайно научих истината защо захарта всъщност не пада. Казвам се Виктор. На 63 години съм. Живея в малко градче до София. Всеки диабетик ще ме разбере отлично. През последните 23 години не живеех — вегетирах. Познавате ли това ужасно състояние? Уж всичко е наред, гледате си работата и изведнъж ви връхлита такава слабост. Буквално от нищото. Краката веднага стават като от памук, гърбът ви облива студена, лепкава пот. Започва ви гадене, а тялото сякаш се пълни с олово. Устата ви е пресъхнала, като че ли сте глътнали шепа пясък. Пиете вода с литри, а жаждата не минава. А после цяла нощ тичате до банята. Честно правех всичко, което ми казваше личният лекар. Пиех Метформин (май всичките му разновидности изпробвах), измъчвах се с безвкусни диети от интернет, спазвах метода на „здравословната чиния“. Дори започнах да си слагам онези модни инжекции, защото лекарят каза, че това е „последният шанс“ преди инсулина. Но какъв беше смисълът? Захарта пак скачаше до 12, дори до 15 mmol/l. И за 23 години нито един лекар в поликлиниката не можа да ми обясни едно просто нещо: защо правя всичко както трябва — а резултат няма? Сигурно щях да гълтам шепи таблетки до края на живота си, ако не беше един разговор със съседката, г-жа Христина... Тя е на 68 години, от двайсет години живее в къщата отсреща. Помня я друга. Още преди няколко години едва стигаше до портичката — задъхваше се, краката ѝ бяха отекли, лицето — сиво. Захар около 14, инсулин два пъти на ден. Стандарт. А сега я виждам — върви с бърза крачка, носи си от сладкарницата голямо парче торта в прозрачна торбичка. Просто онемях. Викам ѝ: „Христина, ти да не си полудяла? С твоята захар такива неща да ядеш?“ А тя само се смее. „Викторе, аз вече от четири месеца изобщо не мисля за захарта. Тази сутрин имах 5,5. Инсулина го спряхме под лекарски контрол още през март.“ Стоя и не разбирам — майтап
