pullsid.com
„Облечи се, Стефане. Поръчах ти такси. Нека не си губим времето.“ Тези думи ме срязаха като нож в 2:00 през нощта, докато седях на ръба на спалнята ѝ по бельо, забил поглед в паркета. Тя беше наметнала копринения си халат, стоеше до вратата със скръстени ръце и ме гледаше с онази смесица от досада и студено съжаление, която всеки мъж помни до края на живота си. Слязох пред блока ѝ като пребит пес. Нощният въздух пареше по бузите ми от срам, а в гърлото ми беше заседнала буца. На 51 години бях преживял най-голямото унижение в живота си. Снощи, шест седмици след онази нощ, тя отново ми звънна: „Стефане, свободен ли си тази вечер? Липсваш ми.“ Само се усмихнах, погледнах часовника и отговорих спокойно: „Зает съм.“ Защото леглото ми вече не е празно, а мъжката ми увереност се върна по такъв начин, че онази нощ на позор остана само като кошмарен спомен. Ето как се случи всичко от самото начало. Казвам се Стефан Ангелов, на 51 години съм, от Русе. Занимавам се със строителен надзор. След като се разведох преди две години, ми трябваше много време да се съвзема. Бях свикнал с рутината, а и тялото ми бавно започваше да ми прави проблеми. Заради седенето в колата между обектите и постоянното напрежение развих тежък застой и хроничен прoстaтит. Нощите се превърнаха в кошмар. Ставах по четири-пет пъти — прекарвах по десет минути прав над тоалетната чиния, стискайки челюсти от тъпо парене, за да пусна само няколко мъчителни капки. През деня чувствах постоянна тежест в слабините, а сутрешната ми ерeкция беше изчезнала преди повече от година. И тогава срещнах Лора. Тя е на 42 години, архитектка към един от новите ни проекти. Интелигентна, поддържана, с красиви очи и заразителен смях. Месеци наред се престрашавах да я поканя на вечеря. Говорихме с часове, разхождахме се край реката, имаше искри и флирт. Всичко вървеше като по учебник. До онази събота вечер, когато останах у тях. Всичко беше идеално: хубаво вино, тиха музика, романтична светлина. Започнахме да се съблич
