pullsid.com
Изневерих на съпруга си след двадесет и две години брак. Не защото бях влюбена в друг. Не и защото той е лош човек или някога ме е обидил. А защото на четиридесет и четири години се чувствах напълно жива жена, с тяло, което копнееше за ласка, а в нашата спалня вече четири години цареше мраз. Ужасно ме е срам от това, което направих тогава в онази хотелска стая с колега след един служебен банкет. Но това беше моят най-отчаян, грешен опит да разбера дали изобщо все още съществувам като жена. Днес обаче пиша това от хола, в 2:30 през нощта, завита с халата си. От спалнята се чува дълбокото, спокойно дишане на съпруга ми, който заспа след почти цял час дива, ненаситна любов — такава, от която коленете ми още треперят, а чаршафите са свлечени на пода. Никога няма да му призная за моето предателство. Но днес спасих брака ни и му върнах мъжкото достойнство, за което той беше загубил всякаква надежда. Казвам се Снежана, на 44 години съм, а съпругът ми Красимир е на 52. Живеем в Пловдив. Когато се оженихме, между нас имаше истински пожар. Годините минаваха, родиха ни се две деца, направихме дом. Но когато Краси навърши четиридесет и осем, нещо в него бавно започна да се чупи. Заради тежката му работа като шеф на складова база — постоянен стрес, студ през зимата и безкрайно седене зад бюрото — той си докара хроничен прoстaтит. Първо започнаха мъчителните нощи. Будеше се през два часа, ставаше бавно, за да не скърца паркетът, и вървеше до тоалетната. През открехнатата врата чувах как въздиша тежко, как се подпира на стената и се напъва с минути, само за да пусне няколко болезнени капки. После студът се настани в леглото. Започна се със спадане на члeнa в момента, в който решехме да сменим позата. Виждах паниката в очите му, опитвах се да го успокоя, казвах му: „Нищо, мило, просто си уморен.“ Но след това сутрешните му ерeкции изчезнаха напълно. Накрая органът просто спря да реагира. Красимир започна да се крие от мен. Стоеше пред телевизора до полуно
