Кадр выше наш. Полное медиа с Facebook запрошено — подставим его сюда, как только приедет.
bcydi.com
ВНИМАНИЕ ВСИЧКИ С КРЪВНА ЗАХАР НАД 7,8 mmol/l: Как се спасих от „ватените крака" и резките скокове на захарта, след като разбрах истинската причина захарта всъщност да не се задържа в норма. Казвам се Виктор. Навърших 63. От малко градче край София съм. Който има диабет, веднага ще ме разбере. Повече от 23 години аз не живеех — просто ден след ден съществувах. Сещате ли се за онова кошмарно чувство? Всичко си е наред, гледате си работата и внезапно ви залива вълна от слабост. Ей така, отникъде. Краката моментално омекват като памук, гърбът ви полазва студена, лепкава пот. Прилошава ви, а тялото натежава като налято с бетон. Устата е абсолютно пресъхнала, сякаш сте я напълнили със стърготини. Пиете литри вода, обаче жаждата си стои. А после цяла нощ ходите до тоалетната. Честно казано, изпълнявах всичко, което ми предписваше личният лекар. Пих Метформин (сигурно всичките му форми съм минал), измъчвах се с безвкусни диети от нета, спазвах така наречената „здравословна чиния". Стигна се дотам да си слагам тия нови инжекции, дето ги рекламират навред, защото докторът каза, че това било „последният изход" преди инсулина. Ама какъв смисъл имаше? Захарта ми пак хвърчеше до 12, понякога до 15 mmol/l. И за близо четвърт век нито един доктор в поликлиниката не можа да ми отговори на простото питане: защо правя всичко по правилата — а резултат няма? Навярно цял живот щях да тъпча шепи хапчета, ако не беше един случаен разговор със съседката ми, г-жа Христина... Жената е на 68 години, от двайсет лета живее в отсрещната къща. Спомням си я съвсем различна. Доскоро едвам се довличаше до входната врата — задъхваше се, краката ѝ подути, лицето восъчно. Захар 14, инсулин сутрин и вечер. Типична картина. А сега я гледам — крачи енергично, носи си от сладкарницата голямо парче торта в целофанена торбичка. Просто зяпнах. Викам ѝ: „Христина, ти да не си се побъркала? С тая твоя захар сладко да ядеш?" А тя само се подсмихва. „Викторе, вече четири месеца захарта изобщо не ми е
