Кадр выше наш. Полное медиа с Facebook запрошено — подставим его сюда, как только приедет.
bcydi.com
Как най-сетне се избавих от „памучните крака" и резките скокове на захарта, след като напълно случайно разбрах истинската причина захарта всъщност да отказва да падне. Казвам се Виктор. На 63 съм. От малко градче до София. Всеки диабетик ще ме разбере веднага. През последните 23 години аз не живеех — просто съществувах. Нали знаете онова кошмарно чувство? Всичко си върви, гледате си работата, и без предупреждение ви залива вълна от слабост. Ей така, от нищото. Краката мигновено омекват като памук, по гърба потече студена, лепкава пот. Прилошава ви, а тялото натежава като налято с олово. Вкусът в устата — все едно сте глътнали шепа стърготини. Пиете литър подир литър вода, а жаждата изобщо не стихва. И после цяла нощ ставате до баня. Честно казано, изпълнявах всичко, което ми предписваше личният лекар. Пих Метформин (сигурно всичките му разновидности минах), измъчвах се с безвкусни диети от интернет, спазвах така наречената „здравословна чиния". Дори започнах да си слагам ония модни инжекции, дето ги рекламират навред, защото докторът каза, че това било „последният изход" преди инсулина. Ама какъв беше резултатът? Захарта пак хвърчеше до 12, понякога и до 15 mmol/l. И за близо четвърт век нито един доктор в поликлиниката не можа да ми отговори на простото питане: защо всичко правя по правилата — а резултат няма? Навярно щях да тъпча хапчета с шепи до края на живота си, ако не беше един разговор със съседката, г-жа Христина... Тя е на 68 години, от двайсет лета живее в отсрещната къща. Помня я съвсем друга. Доскоро едвам се довличаше до портичката — задъхваше се, краката ѝ отекли, лицето восъчно. Захар около 14, инсулин два пъти дневно. Стандартна картина. А сега я гледам — крачи бързо, носи си от сладкарницата голямо парче торта в целофанена торбичка. Просто зяпнах. Викам ѝ: „Христина, ти да не си се побъркала? С тая твоя захар сладко да ядеш?" А тя само се подсмихва. „Викторе, аз вече от четири месеца изобщо не се сещам за захарта. Тази сутрин бях 5,5. Ин
