Кадр выше наш. Полное медиа с Facebook запрошено — подставим его сюда, как только приедет.
„Госпожо Пламенова, разполагате със 72 часа.“
„Госпожо Пламенова, разполагате със 72 часа.“ Все още чувам тези думи така ясно, сякаш ги произнесоха вчера. Именно тогава осъзнах, че можем да изгубим не просто апартамента си, а единственото място, което децата ми наричаха дом. Казвам се Зорница Пламенова. На 37 години съм и живея във Варна, в квартал Владиславово, заедно със съпруга ми Николай и двете ни деца — Дарина, на девет години, и Калин, на шест. Преди единадесет години напуснахме Плевен с два стари куфара, малко спестявания и огромна надежда, че с честен труд ще изградим по-добър живот. Първите години бяха трудни, но спокойни. Аз започнах работа като административен служител в логистична фирма, а Николай работеше като електротехник по строителни обекти. Не печелехме много, но успявахме да плащаме всичко навреме, да заделяме по малко и да мечтаем за собствен дом. След години лишения събрахме достатъчно за първоначална вноска и купихме малък тристаен апартамент от около 68 квадратни метра. Струваше малко над €110 000, а месечната ипотечна вноска беше около €560. Беше тежко, но когато видях децата да тичат в собствената си стая, имах чувството, че всичките ни усилия най-после са си стрували. Когато всичко започна да се разпада В началото на 2026 година фирмата, в която работех, загуби няколко големи договора. Започнаха съкращения. Една сутрин ме извикаха в кабинета и ми казаха само няколко думи: „Зорница, съжаляваме. Закриваме отдела.“ Прибрах се с празна папка и сърце, пълно със страх. Не казах нищо на децата. Усмихнах се, приготвих вечеря и чак когато всички заспаха, се заключих в банята и започнах да плача. Бях сигурна, че ще намеря нова работа бързо. Изпратих десетки автобиографии. После стотици. Ходих на интервюта, но навсякъде получавах почти едни и същи отговори — избрали друг кандидат, търсели повече опит или обещаваха да се свържат по-късно. Докато чаках, Николай започна да работи почти без почивка. Излизаше още по тъмно и се прибираше след полунощ. Един ден припадна на строителния обект о
