{{product.short_description}}
Бях лекар. Грешах. Лекарите казват, че след 60 години високото кръвно е нормално, а кръвоносните съдове вече не били еластични. Тогава защо при тези 14 500 души кръвното се е стабилизирало? Какво правят те по-различно? Казвам се Мария Димитрова Николова, на 68 години съм. Пенсиониран терапевт от Пловдив. Работила съм в здравеопазването 34 години. Видях хиляди пациенти. Изписах хиляди рецепти. И точно затова ми е толкова трудно да напиша това, което ще напиша сега. 34 години изпращах пациентите си в аптеката. Предписвах им антихипертензивни лекарства, диуретици,статини. Казвах точно това, на което ни учеха в университета: хипертонията е нелечима, състоянието може само да се поддържа, а след 50 години "износването" на кръвоносните съдове е неизбежно. Вярвах в това. Повтарях го хиляди пъти, гледайки пациентите си в очите. А после аз самата се разболях. Всичко започна преди три години. Отначало просто усещах тежест в тила. Сутрин имах чувството, че главата ми е затисната в менгеме. Сядах на ръба на леглото и чаках. 10 минути. 15 минути. Докато хапчето започнеше да действа и "мушиците" изчезнат от очите ми. "Възрастта", казвах си. Не го прави проблем. Знаеш много добре какво е това и какво следва. Шест месеца по-късно кръвното ми вече скачаше до 180. След една година ме изтощаваха постоянните отоци и задухът. След година и половина вече не можех да се качвам по стълбите, без да спирам на всяка площадка, защото сърцето беше готово да изскочи от гърдите ми. Стоях, хваната за парапета, и усещах как съседите минават покрай мен. Не вдигах очи. Срам ме е да призная, но не исках да виждам лицата им. Аз, която през целия си живот ходех пеша до клиниката. Аз, която мразех асансьорите и ги смятах за хоби на мързеливите. Аз, която на всеки празник на гроздобера танцувах право хоро и ръченица до четири сутринта. Направих ЕКГ и изследване на кръвоносните съдове. Познавам лекаря, работили сме заедно тридесет години в Окръжна болница. Той не можеше да ме погледне в очите, когат
