Грижа за ставите: Как да предотвратим и лекуваме проблеми със ставите
Преди два месеца подписвах документи, за да убият коня, който отгледах от тригодишен. Три седмици по-късно същият този кон ме спаси от операционната маса. Казвам се Стоян Маринов. На 58 години съм, ратай в частен конезавод близо до село Гомотарци, недалеч от Видин. Работя с коне вече двадесет и пет години. Не съм собственик, нямам неговите пари — обикновен човек съм от обора. Ставам в четири и половина сутринта, прибирам се около осем вечерта, заплатата си получавам в края на месеца. 1700 лева чисто. Това стига, за да живеем с Цветана, жена ми, тя е медицинска сестра, на пенсия. Имаме малка къща в края на селото. Двете ни порасли деца са заминали — синът е в Германия вече шестнадесет години, дъщерята е омъжена в Бургас. Идват за Коледа и за Великден. През останалото време — само сме двамата и две котки. На 21 ноември 2025 година взех решение да изпратя Вихъра за евтаназия. Това беше най-добрият кон, който някога съм тренирал в живота си. За четири години на Софийския хиподрум беше спечелил повече от 62 000 лева премии. Познавах го като собственото си дете. През септември падна тежко на конните състезания. Ставите на коленете и задните крака бяха разрушени. Ветеринарят на конезавода го преглежда три месеца подред. Заключението беше едно: „Господин Маринов, той повече няма шанс. Никога няма да бяга отново. Хрущялът е напълно разрушен. Или го дръжте на полето като домашен любимец, или го приспивайте." Собственикът на конезавода не държеше коне „за компания". Издръжката струваше 1200 лева на месец. Молих го да ми даде три месеца, за да опитам да възстановя коня. Не се получи. Във вторник вечерта ме извика в кабинета и каза кратко: „Стояне, край. Утре подписваш документите." Подписах. Тази вечер седях в бокса на Вихъра почти два часа. Галих го по врата. Гледаше спокойно. Не знаеше нищо. Вкъщи Цветана попита защо съм толкова мълчалив. Разказах ѝ. Прегърна ме и каза: „Стояне, не е твоя вина." Но беше моя вина. Аз го отгледах. Аз го изпращах към смъртта.