На 71 години съм. И мразя децата си. Казвам го сега на глас за първи път в живота си.
На 71 години съм. И мразя децата си. Казвам го сега на глас за първи път в живота си. Преди два месеца дъщеря ми Вероника ме закара в старчески дом. Настани ме в инвалиден стол, докара ме до входа и каза: «Мамо, тук ще ти бъде по-добре. Ще се грижат за теб. С диабета и кръвното ти вече не можем да се справим. Захарите ти излитат, краката ти почерняват, страхуваме се, че просто няма да се събудиш. Така ще бъде по-добре за всички». За всички. За тях, но не за мен. Тя дори не влезе вътре. Просто се обърна и си тръгна. Гледах гърба ѝ и не вярвах на очите си. Два дни по-късно от съседката в стаята разбрах, че тя заедно със съпруга си и децата се е нанесла в моята къща. В моята къща, за която плащах тридесет години, работейки на три смени. В къщата, където родих Вероника. Където я отгледах. Където почина съпругът ми. Дори не ме попитаха. Просто се нанесоха. Сякаш вече бях мъртва. Обадих се на Вероника. Тя не вдигна. Телефона взе зетят и кратко отсече: «Всичко е наред. Не ни безпокой». И затвори. Медицинската сестра вкара стола ми в стаята. Четири легла. Мирис на лекарства и амоняк. Старици гледаха в тавана с празни погледи. Разбрах — тук ще умра. Всичко започна преди около седем години. Работех като медицинска сестра в болница в Пловдив. Тежки дежурства, суха храна, постоянен стрес. Един ден на медицински преглед ми измериха кръвната захар. Глюкометърът показа 14,2. Кръвното беше 180 на 110. Помислих си, че е просто случайност. Притеснила съм се. Ще мине от само себе си. Но не мина. След месец се събудих през нощта от ужасна жажда и диво главоболие. Сърцето ми биеше в гърлото, пред очите ми всичко плуваше. Районният лекар ме насочи към ендокринолог и кардиолог. Изследванията показаха напреднал диабет тип 2, хемоглобин А1с 9,8% и хипертония II стадий. Ставите и съдовете на краката започнаха да се рушат заради постоянно високата захар. Предписаха ми стандартен метформин и хапчета за кръвно за 15 лева. Нулев резултат. Захарта скачаше, главата ме разцепваше. После отидох при
