Кадр выше наш. Полное медиа с Facebook запрошено — подставим его сюда, как только приедет.
sivevoryl.icu
Абе, викам ти – Димитър Петров, 36 години, шофьор на тежкотоварен камион. Базата ни е в Кремиковци, ама живея в Красна поляна с Ивана. С нея сме заедно от шест години, женени – четири. Тя работи в Mall of Sofia, консултант е на парфюми и козметика, разбира им на всичките миризми. Аз пък от целия Европейски съюз познавам само магистралите и паркингите. Живеехме си кротко. Под наем – 650 евро, амбиция двустайна с малък балкон. Лятото – Созопол, зимата – Банско. Ядяхме си от супермаркета, без лукса. Ама най-големият ни проблем беше, че не можем да направим дете. Четири години – кръв, пот и лекарства. И свещи в църквата, и една баба в Петрич. Накрая докторът в частната клиника каза направо: "По естествен път – няма. Единствено ин витро". Есента на двайсет и петата заложихме. Първият цикъл – нищо, 2300 евро на вятъра. Вторият излезе още по-скъп. Общо заминаха около шест бона. Взехме заем, дадох и от командировъчните. Ама като казаха, че става, се успокоих. Докторът обаче ни предупреди: първите седмици – никакъв стрес, иначе детето излиза от сметките. Ивана ходеше сияйна, а аз се усмихвах и мълчах. И точно тогава дойде януари. Въведоха еврото и всичко избухна. Наемът скочи на 780 евро, ток, вода, храни – всичко. Заплатата ми не мръдна, ама командировъчните ги орязаха. Германия и Франция намалиха поръчките и фирмата ме прехвърли на къси линии: София – Солун, София – Букурещ, понякога Турция. Доходът падна почти наполовина – към 1700 евро на ръка, като е добре. А в същото време кредитовете си висяха – за ин витрото, и още един, който теглихме за бебешките неща. Реших, че Ивана не трябва да знае. Какво да й кажа – че сме на сухо? Че няма с какво да платя? Докторът каза – стресът убива бременността. Тя носи детето ми. Аз трябва да я дърпам. Затегнах колана. В рейсовете – само най-евтините сандвичи от бензиностанциите. В София – само колело, колата палих само по болници. Миех се в базата, за да не плащам вода и ток вкъщи. Вечер броих стотинките до следващия чек. В края н
