138/86. Точните числа, които наложиха на баща ми да приема амлодипин. Три години по-късно той не можеше да си спомни името ми.
138/86. Точно тези числа поставиха баща ми на Амлодипин. Три години по-късно не помнеше името ми. Сестрата измери кръвното на Георги Стоянов два пъти. После трети. Не го гледаше в очите. 138/86. Георги. Лекарят затвори лаптопа. Сложи ръце на бюрото. Вече не е въпрос за разговор. Кръвното ти се вдига от осемнадесет месеца. Диетата и движението не помагат. Днес започваме с Амлодипин. Въздухът напусна дробовете на Георги. Амлодипин. Глезените на баща му започнали да се подуват шест месеца след началото на лечението. Дебели. Опънати. Кожата толкова стегната, че сякаш всеки момент ще се спука. Не можел да си връзва обувките. Само чехли. Всеки. Един. Ден. После дошъл онзи следобед, когато баща му стоял в кухнята. Просто така, прав. Втренчен в нищото. Майка му го докоснала по ръката. Скъпи, добре ли си? Баща му примигал бавно. Като да се е събудил от сън. Дошъл съм за нещо. Какво беше... не помня. Мъглата в главата ставала по-лоша. Месец след месец. Забравял думи насред изречение. Влизал в стаи без да помни защо. Гледал семейни снимки и му трябвало пет, десет, петнадесет секунди да познае внуците си. Три години след началото на Амлодипина, бащата на Георги вече не помнел името на жена си. Жената, с която бил женен четиридесет и две години. Починал осем месеца по-късно. Сърдечна недостатъчност. Лекарството никога не защитило сърцето му. Просто унищожило всичко останало преди това. Георги седял в колата на паркинга пред поликлиниката. И двете ръце на волана. Кокалчетата бели. Минало семейство. Баща, майка, две деца. Татко се смеел на нещо, което дъщеря му казала. Очите на Георги се замъглили. На петдесет и четири години е. Баща му бил на петдесет и седем, когато лекарството започнало да го заличава. Същата вечер жена му Ваня прегъвала прането в спалнята. Той й подал телефона без да каже нито дума. 138/86. Изписан Амлодипин. Кошът паднал. Чистото пране се разпиляло по пода. Ръката й хвръкнала към устата. Не. Гласът й излязъл задавен. Георги, видях какво
