gofesopterplay.website
Казвам се Ивана. На 34 години съм. От Пловдив, България. Живея в Германия от три години. Не в Берлин. Не в Мюнхен. В село близо до Билефелд. Живея при госпожа Герда. Тя е на 86 години. Има сива коса, която винаги връзва на малък кок. Вече не може да готви сама. Вече не може да ходи до магазина сама. Вече не може да се облича сама. Помагам ѝ. Не съм професионален болногледач. Нямам немски диплом. Дойдох чрез фирма от България. Казва се „SeniorCare Bulgaria“ — офис в София, който търси болногледачи за немски семейства. Подписах договор. За 90 дни. После обратно. После пак 90 дни. Пратят те насам-натам като пратка. Моят ден изглежда така: 6:30 — Ставане. Госпожа Герда често звъни още в 6. Страхува се, че ще заспя. Че ще лежи мокра в леглото. Че никой няма да дойде. 7:00 — Закуска. Хляб, маргарин, варено яйце. Не обича сладко. Намазвам ѝ хляба, режа на малки парченца. Ръцете ѝ треперят. 8:00 — Измиване. Това е най-ужасната част. На нея ѝ е срам. На мен също ми е срам. Но не говорим за това. 9:00 — Пазаруване. Най-близкият супермаркет е на 4 километра. Нямам кола. Пътувам с автобус. Идва веднъж на час. Ако закъсая за него, стоя на спирката 60 минути. На дъжда. На вятъра. Във всякакво време. 10:30 — Почистване. Прахосмукачка. Миене на подове. Почистване на баня. Пране на дрехи. Госпожа Герда има стара пералня, която звучи като трактор. 12:00 — Готвене на обяд. Предимно картофи, зеленчуци, месо. Тя яде бавно. Много бавно. Чакам. Понякога почти заспивам. 14:00 — Време за почивка. Тя спи. Сядам в кухнята. Пия кафе. Гледам телефона. В къщата няма интернет. Само телефонът. Имам 5 GB трафик на месец. Свършват след две седмици. 16:00 — Тя се събужда. Пием чай. Разказва за съпруга си. Той почина преди 12 години. Кимвам. Слушам. Вече хиляда пъти съм чувала как се е казвал (Ернст), какво е работил (инженер), как е починал (инфаркт). 18:00 — Вечеря. Пак хляб. Пак маргарин. Пак яйце. 20:00 — Тя си ляга. Сядам в стаята си. 8 квадратни метра. Легло, гардероб, стол. Никакъв телевизор. Н
