Това ще промени живота ти.
Децата ми искаха да ме пратят в дом за възрастни хора. На шестдесет и девет години съм. Синът ми Иван и дъщеря ми Мария седяха срещу мен на кухненската маса, всеки държеше брошура за дом за възрастни близо до София. Иван каза: „Мамо, там ще се грижат по-добре за теб. Вече не можеш да живееш сама.“ Помолих ги само за един месец. Един месец, за да опитам нещо друго. Ако нищо не се промени — ще си тръгна по своя воля. Този месец промени живота ми. Казвам се Елена Димитрова. Живея в малко градче недалеч от София. Тридесет години работих като касиерка в голям магазин, цял ден на крака. Любимият ми съпруг Георги почина преди пет години от сърдечна болест. Иван живее със семейството си в Пловдив, а Мария — във Варна. Посещават ме, когато могат, но повечето време прекарвам сама. Всичко започна с странно изтръпване в десния крак. През нощта ми се струваше, че игли се забождат в стъпалата. След време се появи и скованост. Можех да ходя, но едва усещах земята под краката си. Най-зле беше сутрин. Коленете оставаха сковани около половин час и всяко движение се придружаваше от досаден скърцащ звук. Първо отидох при невролог. След дълго чакане диагностицира периферна невропатия и ми предписа витамини от група В. Приемах ги цял месец без никакво подобрение. После отидох при ортопед. Прегледа рентгеновите снимки и каза, че имам тежък остеоартрит на коляното и може би ще е нужна смяна на ставата. Каза, че чакането в държавните болници може да е дълго, а операцията в частни клиники е много скъпа. После започна да говори за възпаление, тромби и други усложнения. Излязох уплашена. После отидох в частна клиника в София. След изследвания и образна диагностика лекарят каза, че може да е ревматоиден артрит и предписа съвсем различни лекарства. Трима лекари. Три диагнози. Три плана за лечение. И нищо не ме върна към живота. Точно тогава започнах да усещам, че не разбирам какво се случва с тялото ми и че с всяка седмица отслабвам все повече. Изтръпването се засилваше и се превръща
