Високото кръвно налягане едва не уби сестра ми…
Високото кръвно налягане едва не уби сестра ми… „Високото кръвно налягане едва не уби сестра ми. Беше 3 часа през нощта, когато се събудих, за да си налея чаша вода. Минавайки покрай стаята на сестра ми, чух звук, от който кръвта ми замръзна във вените. Остър, раздиращ душата вик. Веднага отворих широко вратата. И видях сестра си… Росица, седнала на пода до леглото, с едната ръка стискаше главата си, а с другата се държеше за гърдите. По лицето ѝ течаха сълзи. — Росица! — извиках и паднах на колене до нея. Хванах я за раменете. — Росица, погледни ме! Какво стана? Говори с мен! Тя вдигна очи към мен и ужаса в този поглед няма да забравя до края на живота си. Ръката ѝ се впи в моята толкова силно, че после останаха синини. Опитваше се да каже нещо, но от устата ѝ излизаха само кратки, накъсани думи: — Главата… Натиска… Всичко се върти… После посочи нощното шкафче. Там лежеше апаратът за кръвно. Сложих маншета на ръката ѝ. И когато видях цифрите… Не можех да повярвам на очите си. Кръвното ѝ беше скочило до опасно високи стойности. Росица беше пребледняла, гадеше ѝ се, всичко пред очите ѝ плуваше, а в слепоочията ѝ силно пулсираше. Каза, че усещането било сякаш главата ѝ ще се пръсне отвътре. Грабнах телефона от масата. Пръстите ми трепереха толкова силно, че три пъти въведох грешна парола, преди най-накрая да успея да набера спешна помощ. — Спешна помощ, какво се е случило? — чух гласа на оператора. Успях да кажа само: — Сестра ми… На пода е… Кръвното ѝ е много високо… Силно я боли главата, вие ѝ се свят… Моля ви, помогнете! — Госпожо, слушайте ме внимателно — твърдо каза операторът. — В съзнание ли е? — Да, но е много зле! Моля ви! — Помощта вече пътува. Отворете входната врата. Веднага. Хвърлих телефона и се затичах. Докато слизах по стълбите, с треперещи ръце се борех с ключалката и през цялото време се молех на глас. „Само не сега. Само не тя, моля те. Господи, моля те, само не тя. Тя е толкова добър човек. Не я взимай.“ Отворих в
