Изтеглете сега
Христо Стоичков, ти си ебаният мудила, мразя те! Надявам се да не ме арестуват за това, което ще напиша. Имах 46 лв. в картата, синът ми — със скъсани обувки, а на касата в Кауфланд ми казаха: "ОТКАЗАНА". Всичко започна, защото си счупих ръката... и защото ти запуши 8 Slots. Сега имам 23 469 лв. и твоя автограф върху гипса. Това е моята история. Казвам се Георги. На 36 години съм, живея в София, в квартал "Надежда", и сам отглеждам шестгодишния си син Мартин. Той е всичко за мен. Преди две години жена ми загина при катастрофа на пътя за Бургас. Камион удари колата ѝ отстрани. Нямаше шанс. От тогава съм сам. Нямам богати роднини, нямам кой да помогне. Работя в завод за метални конструкции в Божурище — 12-часови смени, шест дни в седмицата. Заварявам, режа, вдигам тежести. Заплатата е 1200 лева. Едва стигат за наема — 700 лева за нашия малък двустаен апартамент. Преди месец всичко се обърна. На смяна една метална греда се изплъзна от крана и падна върху ръката ми. Чух пукване, последва адска болка. Колегите ме закараха в "Пирогов". Лекарите казаха — счупена кост на китката, пукнатина в лакътя. Сложиха ми бял гипс от пръстите до рамото. "Осем седмици без работа", каза докторът. Отидох при шефа. "Няма как", каза ми той. "Ти не си спазил безопасността. Това не е трудова злополука. Няма да ти платим." Опитах се да споря. Безполезно. Без адвокат бях безсилен. А адвокат нямаше с какво да платя. Останах без доходи. Сметките дойдоха. Наем. Ток. Вода. Кредитната карта беше на максимум — 2 800 лв. В хладилника — две яйца и половин хляб. Лежах нощем в тъмното и гледах тавана, мислейки как да нахраня сина си на сутринта. Мартин е в първи клас. Обича футбол повече от всичко на света. Откакто се помни, рита топка из двора. Миналата година го записах в детската школа на "Левски". Треньорът казва, че има талант. Искам да му вярвам. Преди инцидента получих писмо от школата. Имаше лагер в Банско — две седмици, тренировки с професионални треньори, приятелски мачове. Цената беше
