Кадр выше наш. Полное медиа с Facebook запрошено — подставим его сюда, как только приедет.
trosdwa.com
Двадесет години продавам инвалидни колички. Миналата година за първи път в живота ми ми върнаха четири броя — почти нови, заедно с касовите бележки. Не ги върнах обратно в склада. И до днес стоят в моето складово помещение, подредени в редица, покрити с найлон. Не мога да ги продам. Всяка седмица, когато отворя тази врата, ги гледам и си мисля за едно и също. Казвам се Стефан Тодоров. На петдесет и две години съм. Имам магазин в София за рехабилитационни средства — колички, проходилки, патерици, ортопедични матраци, надстройки за тоалетни чинии. Двадесет години в бранша. Знам всеки доставчик в страната по име. А за моите клиенти знам едно нещо, което никой няма да ви каже на глас. Инвалидната количка е стока, която се продава само веднъж. Не защото е вечна. А защото човекът, който си я е купил, повече не се връща за друга. Връща се след това за възглавница срещу декубитални рани. После за антидекубитален матрак. А след това идва дъщеря му и пита дали не изкупуваме използвана техника. За двадесет години съм продал над две хиляди колички. И нито една не ми се е върнала, защото е станала излишна. До миналата година. Първата я докараха през февруари. Вера Кралева, на седемдесет и една години, от Перник. Продадохме ѝ количката през май преди две години — помня го, защото синът ѝ купуваше най-скъпата, с олекотена рамка, и дълго уреждаше доплащането. През февруари той ми се обади и каза: „Искаме да върнем количката.“ Мислех, че майка му е починала. Това е най-честият разговор в моята работа и знам как да го водя. Казах: „Приемете моите искрени съболезнования.“ Той отговори: „Не, не. Мама ходи. Каза ми да разкарам това нещо от къщата, а на мен ми е жал да хвърля нещо за три хиляди лева.“ Записах си го. Затворих телефона. И половин минута просто седях и гледах в стената. Втората я докараха през април. Антон Балабанов, на шестдесет и шест години, от Благоевградско. Бивш заварчик. Количката му я купуваха децата заедно, помня фактурата. Пристигна сам. Зад волана.
