Мария Георгиева — крутилось 1 дн, охват 1k

snflc.icu

Здравейте на всички, казвам се Мария, на 28 години съм. Живея в Пловдив и работя като касиер на бензиностанция Shell. Животът ми е безкраен поток от коли, мирис на бензин, сутрешни смени от 5 часа сутринта и вечна умора. Обикновен живот, като този на хиляди други хора в България, които просто се опитват да оцелеят. Но имам един огромен проблем — дългове. Няма да навлизам в подробности, но заради болестта на родителите ми и един неудачен кредит, се оказах в дълбока дупка. Дълговете ми към банките и частните кредитори надвишиха 6 000 евро. Честно казано, вече бях забравила какво е да спиш спокойно. Животът ми се превърна в един сплошен стрес. Наемът на квартира, който расте, сметките за ток, храната, лекарствата за майка ми… В края на месеца, когато получавам заплатата си, не ми остава нито едно евро, за да изплатя дори малка част от основния дълг. Понякога ми се струва, че говоря с колекторите по-често, отколкото с приятелките си. Звънят ми почти всеки ден. В началото бяха любезни. Сега тонът им стана заплашителен: „Ако плащанията продължат да се забавят, ще бъдем принудени да започнем процедурата по изземване на имуществото…“ Не се страхувам за себе си. Но мисълта, че семейството ми може да остане на улицата, не ми дава да спя нощем. Това е най-големият ми кошмар. И за съжаление, той ставаше все по-близо. Но преди няколко дни се случи нещо, в което досега не мога да повярвам. В България всички знаят кой е Azis. Песните му звучат навсякъде — в такситата, в кафенетата, във всеки дом. Но да го срещна така, случайно, на работа — за това дори не бях мечтала. Беше обикновен сряда вечер. Завършвах смяната си, бях смъртно изморена и мислех само за това как най-бързо да се прибера вкъщи и просто да се срутя в леглото. В този момент на бензиностанцията влезе една скъпа кола. Излезе той. Azis. Беше облечен просто, без охрана, като обикновен човек. Замръзнах. Това беше точно този човек, когото цялата страна обожава. След като плати за бензина, аз пристъпително го попит