{{product.name}}
ДЕПОРТИРАХА МЕ… ЖЕНА МИ И МАЙКА МИ ОСТАНАХА САМИ В ЧУЖДА СТРАНА. На 30 години съм. Аз съм българин. Обикновен човек, нищо особено. На 25 години взех решение, което вземат хиляди хора от нашата страна — да замина. Не заминах сам. С мен бяха майка ми и моята жена. Дълго говорихме за това у дома, на кухненската маса. В България просто не виждах бъдеще. Работа има — но заплатите са малки. Цените растат. Животът минава. Мислех си така: „Ако съм мъж — трябва да променя нещо.“ Затова решихме да заминем за Полша. Град Шчечин. Почти до Германия. Казваха, че там има работа, заплатите са по-добри, Европа, възможности. Когато пристигнахме — в началото всичко изглеждаше нормално. Бързо си намерих работа. Каква? Обикновена. Първо склад. После строителство. Ставане в 5 сутринта. Цял ден носиш кашони, палети, чували. Прах. Студ през зимата. Жега през лятото. Който е работил така — ще разбере. Вечер се прибираш и просто падаш на леглото. Ръцете болят. Гърбът боли. Понякога дори не можеш да разгънеш пръстите си. Но търпиш. Защото у дома те чакат майка ти и твоята жена. Плащах наема. Купувах храна. Стараех се да бъда мъжът в къщата. Но ако трябва да съм честен — беше ми много трудно. Понякога вечер седях в кухнята и си мислех: „Нима целият ми живот ще бъде такъв?“ Работа. Умора. Сметки. И така всеки ден. Една вечер, след смяна, просто лежах с телефона. Нямах сили за нищо. Случайно попаднах в интернет на едно приложение. Първата ми мисъл беше: „Това е измама.“ Защото там пишеше, че хора печелят пари. Започнах да чета. Гледах коментари, отзиви. Хората пишеха: — някой си купил кола — някой събрал пари за жилище — някой просто помогнал на семейството си Не вярвах. Но все пак реших да пробвам. Имах малко пари. Влязох в приложението. Започнах да играя. И изведнъж се случи нещо, което изобщо не очаквах. Екранът започна да мига. Музика. Комбинации. Множители. Балансът започна да расте. Аз просто гледах. Когато всичко спря — на екрана пишеше:
