ugdsuper.pics
Наем в просрочка: 720 €. В сметката: 23 €. Казвам се Иванка Петрова. На 37 години съм и живея в Тракия, Пловдив, от десет години. Работя като чистачка в агенция ISS — офиси, медицински кабинети, коридори в центъра. Сама с дъщеря ми Вики, на 9 години. Между заплатата и детската, която получавам за Вики, ми влизат малко над 700 евро на месец. Наемът взима 360. После картата за градски, токът, водата, Кауфланд, вноската по кредита в TBI Bank, която не свършва — още 280 и нещо, което изчезва преди да съм го видяла. В края на месеца едва стига. Понякога не. Когато сметката в ДСК падне под 50, нещо ми се свива в гърдите. В ISS загубихме договора с основния клиент. Изведнъж, без предупреждение. Договорът ми не беше подновен. Регистрирах се в Бюрото по труда, но нямах право на обезщетение — не бях набрала изискуемите месеци осигурителен стаж. Два месеца без да мога да покрия нито наема, нито вноската по кредита. С наемодателя говорих два пъти, преди той да го предаде на адвокат. Втория път вече нямаше желание да слуша. Една сутрин намерих два плика в пощенската кутия. Отворих ги там, на стълбището, с якето на мен. Единият от съда — заповед за изпълнение. Другият от TBI Bank — покана за доброволно изпълнение. Дати. Числа. Всичко черно на бяло. Влязох, направих си кафе. Тази вечер Вики ме попита дали всичко е наред. Казах, че да. Оттогава всяка вечер забавях пред пощенската кутия, преди да я отворя. Мими живее от години в същата жилищна кооперация. Мъжът й загуби работата си в завода миналата година. Оттогава я виждам с различно лице — разбирам я. Една вечер почука на вратата. Беше ме видяла с тези пликове. Разказах й какво се случва. Изчака малко, после — Иванка, ще ти кажа нещо, но не се смей. Не се смея. Пробвах едно приложение. Сложих малко, излезе добре. Изтеглих всичко същата вечер. После опитах пак и наредих месеците, които липсваха. Да бе, Мими... Не е нищо странно. Аз самата вярвах в това по-малко от теб, честно. Но парите дойдоха в ДСК, видях ги с
