Аз съм 101-годишен ревматолог. И грешах.
Аз съм 101-годишен ревматолог. И грешах. Лекарите казват, че след 50 години ставният хрущял не регенерира. Тогава защо се е възстановил при тези 35 000 души? Какво направихме по-различно? Казвам се Николай Тапчилешов, на 101 година съм. Пенсиониран ревматолог от София. Работил съм в здравеопазването повече от 70 години. Видях десетки хиляди пациенти. Изписах тонове рецепти. И точно затова ми е толкова трудно да напиша това, което ще напиша сега. С десетилетия изпращах пациентите си в аптеката. Предписвах им противовъзпалителни, болкоуспокояващи, мехлеми. Казвах точно това, на което ни учеха в университета и което е написано във всички академични учебници: хрущялът не се възстановява, можем само да забавим разрушаването, след 50 години това е неизбежно. Вярвах свято в това. Повтарях го хиляди пъти. Гледайки в очите на пациентите си. А после и самият аз станах точно такъв безпомощен пациент. Всичко започна преди много години, когато бях вече в преклонна възраст. Първо дясното коляно. Сутрин имах чувството, че някой през нощта го е залял с цимент. Сядах на ръба на леглото и чаках. 10 минути. 15 минути. Докато най-накрая успеех да го огъна нормално. „Това е възрастта“, казвах си аз, въпреки целия си огромен медицински опит. Не го превръщай в проблем. Ти самият като ревматолог отлично знаеш какво е това и какво ще последва. След шест месеца ме заболя и лявото коляно. След година – тазобедрената става. След година и половина вече не можех да се кача по стълбите, без да спирам на всяка площадка. Стоях, вкопчен в парапета, и усещах как съседите и по-младите ми колеги минават покрай мен. Не вдигах очи. Срамно ми е да призная, но аз, заслужилият лекар, не исках да виждам лицата им. Аз, който цял живот ходих пеша на работа в клиниката. Аз, който мразех асансьорите, смятайки ги за прищявка на мързеливите. Самият си направих рентгенова снимка. Близкият ми колега рентгенолог, с когото работихме заедно тридесет години в окръжната болница, не можеше да ме погледне в очите, ко
