roamexplorer.shop
Казвам се Мартин, на 40 години съм. Перник. Жена ми си тръгна през ноември. Нямаше кавга. Просто си сви две малки куфари, взе Яна и Калоян и каза тихо: „Не мога да гледам как децата ядат сандвичи без сирене трети ден. Прости.“ Вратата се затвори. В кухнята остана мръсна чаша и рисунка на Калоян на хладилника: татко силен. Работех в производството. Дванадесет часа, шум, гръбнак. През март вдигнах криво. Нещо се скъса. Болничен. После ме викнаха в кадри. „Не сме фондация.“ Излязох в работното, с кашон. На паркинга седях четиридесет минути, защото нямах сила да завъртя ключа. После се срина всичко. Бързи кредити. Втори кредит, за да върна първия. ЧСИ по сметката. Издръжка. Наем. Лекарствата на майка ми след инсулта — 85 € всеки месец, без тях ѝ изтръпва дясната страна. Тока го спряха за три дни. Седях с якето вкъщи. За осмия рожден ден на Яна нямаше торта. Тя ме прегърна през телефона и каза: „Нищо тате, аз знам.“ Онзи ден за първи път в живота плаках така, че не можех да си поема въздух. Социални. Коридор. Номерца. Дамата зад стъклото дори не вдигна очи: „Господинът е още млад. Намерете си работа.“ Продадох халката. После бормашината. После колелото на Калоян, онова малкото, синьото. Парите свършиха за четири дни. Останаха 10 €. По сметката. За всичко. Вечерта в автобуса — колата отдавна продадена — скролвах Фейсбук, за да не мисля. Реклама на казино. Реши финансовите си проблеми. Прелистих. Измама. Винаги измама. Хора като мен не печелят. Хора като мен само губят. Два поста по-надолу пак. Коментари. Някой си платил ЧСИ. Някой купил лекарства на майка си. Някой се върнал при децата. Гледах своите 10 € и си казах: утре пак няма да ям. Нямам какво да губя. Сложих го. Вкарах тези 10 €. Обещаха +100% към първия депозит и 500 безплатни завъртания. Бонусът падна. За секунда стана топло в гърдите. Първия път изгорих всичко. Дванадесет спина. Нула. Баланс: 1 €. Телефонът удари дивана. Седях в тъмното и се смеех, защото ако не се смееш — трябва да викаш. Естествено, Мартине. К
