acepro429.xyz
В без четвърт седем бях на колене на пода на коридор в офис в центъра. Моп в ръка, миризма на белина по кожата. Не, чакай. Да започнем от края. Вчера в 23:14 получих известие от ДСК: 7 240,00 €. --- Казвам се Иванка Петрова. На 37 години съм и живея в Тракия, Пловдив. Сутринта чистя офиси в центъра, следобед съм касиерка в Кауфланд тук наблизо. Два договора на непълно работно време. Единият не знае за другия. Имам дъщеря, Вики, на 9 години. Баща ѝ си тръгна преди три години — понякога праща нещо, когато му е удобно. Между чистенето, касата и детската, която получавам за Вики, ми влизат около 530 евро на месец. Наемът взима 360. После ток, картата за градския — още 55 и нещо, които изчезват преди да съм ги видяла. Покупките се опитвам да ги държа под 80, в Кауфланд на булевард Освобождение, със списък от тетрадката на Вики. Знам наизуст колко струва всяко нещо: макароните 0,89 пакетът, доматеното пюре 0,79, яйцата, млякото. Влизам, взимам каквото е на списъка, излизам. В края на месеца, ако се наредят, ми остават около 35 евро. За всичко останало. Когато сметката в ДСК падне под 20, нещо ми се свива в гърдите. В неделя слагам кюфтетата на котлона в шест сутринта, преди Вики да се е събудила. Това е единственият момент от седмицата, в който не мисля за числата. --- Миналата седмица Вики ми каза — почти шепнешком, като че ли се страхуваше да пита — че приятелката ѝ Ели беше започнала балет. „Мамо, и аз мога ли?" 20 евро на месец. Казах й: ще видим, зайче. Тази фраза. Ще видим. Използвам я, когато не мога да кажа не, но и да — също не мога. Тя знае. Разбираме се откак е на пет, тя и аз. Отиде да учи. Седнах в кухнята и отворих ДСК Смарт. 34 евро. Толкова беше останало от седмицата — наем, сметки, всичко останало вече го нямаше. На масата лежеше фактура от ЕВН — 58 евро — все още неотворена, от четири дни. Не можех да я отворя. Глупаво, знам. Но докато не я отвориш — като че ли не съществува. На първо пада наемът. Беше без четвърт десет вечерта. Вики
