dragonplaybgapp.website
АЗ СЪМ ОБИКНОВЕНО МОМЧЕ ОТ КВАРТАЛА, КОЕТО СЕ ОПИТВАШЕ ДА ОЦЕЛЕЕ….. На 30 съм. Аз съм от България. Не от центъра на София с красивите улици — а от обикновен сив квартал, където момчетата от малки разбират, че ако сам не се оправиш — никой няма да го направи вместо теб. Израснахме просто. Лостове, спукана топка, цигара зад гаражите. Баща ми се прибираше уморен от завода, мълчеше. Майка ми броеше парите в кухнята. Още тогава разбирах — ако остана тук, ще живея по същия начин. От заплата до заплата. И имах една мечта — BMW 330. Не за да се правя на гъзар. А защото това беше цел. Черно, агресивно, задно предаване. Да седна, да натисна газта — и да усетя, че съм се измъкнал. След училище — направо на работа. Склад. Разтоварване на тирове. Студ през зимата, жега през лятото. Ръцете в мазоли, гърбът боли. 700 евро на месец, ако имаш късмет. Броиш стотинките и разбираш — за такава кола ще събираш до пенсия. На 24 години избухнах. Събрах си багажа, взех пари на заем за пътя и заминах за Франция. Не познавах никого там. Езикът — нула. В началото живеех в стая с още двама българи. Три легла, един гардероб, миризма на пот и евтин прах за пране. Работа — склад. Френският склад не е романтика. Това са 12 часа на крак. Палети по 30–40 кг. Мотокари профучават. Бригадирът крещи на френски, ти разбираш половината, но по тона е ясно — недоволен е. Събуждаш се в 5 сутринта. Тъмно. Студено. Пътуваш в автобуса с такива уморени лица като твоето. Връщаш се — вече е нощ. Ядеш макарони, защото са евтини. Звъниш вкъщи в България и се правиш, че всичко е наред. След няколко месеца отидох на строеж — мислех, че ще е по-леко. Ха. Бетон, арматура, вятър. Зимата пръстите ти изтръпват, лятото кожата ти изгаря. Понякога стоиш нависоко и си мислиш: „Какво изобщо правя тук?“ Да, във Франция изкарвах 2200–2500 евро. Но наемът — 800. Храна. Пари към родителите в България. И остава малко. Живееш, но не живееш. Просто съществуваш. А мечтата за BMW 330 си стоеше вътре в мен. Всеки път, когато ви
Соседей по этой оси в базе нет — этот кадр у неё единственный.