gofesopterplay.website
Казвам се Георги. На 34 години съм. От Пловдив съм, от България. В Англия съм вече седем години. Работя като куриер в CitySprint. Разкарвам пратки с мотоциклет из Лондона. Знаете ли какво ми каза баща ми, като заминавах? „Георги, Англия е богата страна. Ще спестяваш, ще се върнеш с пари.“ Седем години минаха. Още не съм се върнал. И пари не съм спестил. CitySprint е една от най-големите куриерски компании в Лондон. Возим всичко: документи, резервни части, лекарства, понякога храна за ресторанти. Но най-често – кашони. Тежки. Големи. Неудобни. Карам мотоциклет – с голям син кутия отзад. Отстрани пише CitySprint. Всички си мислят, че е яко – да се носиш из Лондон на две колела, вятър в лицето, свобода. Ама няма никаква свобода. Денят ми започва в 6 сутринта. Тръгвам от вкъщи в 5:30. Защото базата на компанията е в Парк Роял, което е час и половина с градския транспорт от моето жилище. Оставям мотоциклета направо в базата – нямам собствен гараж, нямам паркинг. В 7 сутринта получавам първия маршрут на таблета. CitySprint ни дава приложение. Там се виждат адреси, час на доставка, тегло на пратките. Изглежда като игра. Ама не е игра. Средно правя по 25-30 стопа на ден. „Стоп“ – това е една доставка. Получателят – офис, болница, строителен обект, нечий дом. Всяка доставка значи: да намериш място за паркиране (в Лондон това е отделен спорт), да спреш мотора, да свалиш кашона от кутията, да го занесеш до вратата, да вземеш подпис, да снимаш за потвърждение, да се качиш обратно, да запалиш мотора. Всеки стоп е 3-5 минути. Умножете по 30. Това са два часа и половина само за „вляз-изляз-подпис“. А останалото време е път. Лондонският трафик не са пътища, а паркинг. Мотоциклетът помага – мога да карам между редовете. Но е опасно. За седем години съм падал три пъти. Веднъж си счупих ключицата – после две седмици работих с лявата ръка, защото дясната не мърдах. CitySprint не плаща болнични. Куриерите са самоосигуряващи се. Не работиш – не печелиш. Ставките в CitySprint: за
