Колкото и странно да звучи, днес имам причина да благодаря на бившия си приятел.
Колкото и странно да звучи, днес имам причина да благодаря на бившия си приятел. Казвам се Елена. На 34 години съм. Родена съм в Пловдив, но от няколко години живея в Дортмунд, Германия. С Георги бяхме заедно почти три години. Вярвах, че изграждаме общо бъдеще. Говорехме за сватба. За семейство. За деца. За живота, който искахме да имаме след няколко години. И двамата работехме. Планирахме почивки. Разглеждахме мебели. Обсъждахме каква кола да купим. Дори избирахме квартали, в които един ден бихме могли да живеем. Имах му доверие и не търсех причини да се съмнявам в него. Всичко се промени една нощ, когато телефонът му започна да вибрира непрекъснато. Георги вече спеше. Взех телефона само за да изключа звука. На екрана се виждаше едно име: Деси. След това забелязах съобщенията. Отворих разговора. Тогава разбрах, че двамата са си писали почти три месеца. Докато аз си представях нашата сватба, той е криел от мен друга жена. После видях и банковите преводи. 1 200 €. 2 400 €. 3 100 €. Понякога сумите бяха още по-големи. А това беше същият човек, който вкъщи постоянно ми казваше: — Трябва да внимаваме повече с разходите. Седях до него с телефона в ръка и се опитвах да осъзная всичко, което току-що бях прочела. Сред известията постоянно се появяваше едно и също име: FireDragon. Депозити. Тегления. 620 €. 1 700 €. 3 550 €. Точно в този момент пристигна още едно известие: +1 100 € по сметката. FireDragon. Събудих Георги. Показах му съобщенията и преводите. Той веднага започна да обяснява, че нещата не били такива, каквито изглеждат, и че съм разбрала всичко погрешно. След видяното обаче вече не исках да слушам оправдания. Казах му само: — Събери си нещата. Така приключи връзката ни. Няколко дни по-късно заминах при една приятелка в Кьолн. Имах нужда да сменя обстановката. Да си почина от разговорите. И спокойно да реша как да продължа живота си. Една вечер отново се сетих за FireDragon. Признавам, че ми беше любопитно.
