{{product.name}}
🛑 От 1 януари в България е евро. Казваха — ще бъде по-добре. Моята заплата стана 710 евро. Цените станаха европейски. Животът — не. Казвам се Калина, на 26 години съм. Пловдив, наемно жилище в стара панелка на Тракия. Работя на каса в супермаркет — шест дни в седмицата, от 8 до 20, краката ми гудят, усмивката на автопилот. Получавам 710 евро на месец. Наем — 450. Остават ми 260 за храна, транспорт, телефон, живот. Мама е във Видин, сама, след инсулт. Дясната ръка почти не работи. Всеки месец ѝ пращам по 80 евро за лекарства. Тя казва, че не трябва. Аз пращам мълчаливо. След това ми остават 180 евро до следващата заплата. В средата на март хазяйката помоли да се съберем за ремонт на пералнята — 60 евро. Няколко дни по-късно се разболях, антибиотици — 23 евро. До заплата оставаше повече от седмица, а в картата ми бяха останали 38 евро. Започнах да ям веднъж на ден. Не защото диета — просто пресмятах. На работа всеки ден пробивам чуждите продукти. Сирене, месо, плодове. Усмихвам се. Казвам „добър ден“. Една вечер се обадих на мама — тя ме попита как съм. Казах, че всичко е наред, работя. Тя помълча и тихо попита: „Калинке, ти не гладуваш ли?“ Аз се засмях и казах да не си измисля. Затворих телефона и седях на пода в коридора около двайсет минути. Нямаше на кого да се обадя. Нямаше от кого да поискам. После взех телефона и започнах да скролвам. Просто за да се разсея. Видях пост на едно момиче от София. Пишеше, че е уморена да брои стотинките от заплата до заплата и че едно приложение най-накрая ѝ позволило да си поеме дъх. Обикновено такива неща прелиствам, но тя написа една фраза, която ме спря: „Не вярвах. Но вече нямах какво да губя.“ Това бях аз. Регистрирах се, видях, че на старт дават добър бонус без депозит и реших да пробвам. Залагах по минимум, почти без да гледам. Балансът стигна до 90 евро, после започна да пада. 40. 18. 7. Бонусните спинове не пипах — струваше ми се безсмислено, все едно нищо
