Кадр выше наш. Полное медиа с Facebook запрошено — подставим его сюда, как только приедет.
Живот в Движение | Тайни за Активно Ежедневие
"✍️ Преди половин година се отказах от място в Техническия университет — София, за да остана в селото и да сменям памперси на дядо. Миналата седмица той сам ме заведе на автогарата и каза: „Върви да учиш. Ще се справя."" Казвам се Радина. На 22 години съм. Живея в село край Враца — по-точно живях цял живот там — със своя дядо Иван. Той ме отгледа. Не майка ми, не баща ми — дядо ми. Майка ми замина за Австрия, когато бях на четири. На Коледа още звънеше, после все по-рядко, после спря. Баща си никога не съм познавала. Отгледа ме дядо Иван — бивш тракторист в местното ТКЗС, с ръце като лопати и глас като трактор. Завеждаше ме за ръка на училище, проверяваше уроците, въпреки че сам беше завършил само основно, в съботите ми готвеше боб чорба и казваше: „Радина, момичето ми, учи. Да не ти се налага да чупиш гърба, както на мен."" Учих. Завърших с отличие гимназията във Враца. Кандидатствах за инженер в Техническия университет — София. И ме приеха. На държавно място. За двадесет години първата от селото ни, която взеха на държавно в София. Две седмици преди да замина, дядо падна в двора. Намерих го при купчината дърва. Не можеше да стане. Не защото беше се подхлъзнал — просто коленете му се поддадоха. Вдигнах го — осемдесет килограма —, внесох го вкъщи и той заплака. За пръв път в живота си видях дядо ми да плаче. Не от болка. От срам. „Прости ми, момиче. Прости ми."" Коленете го боляха отдавна. Около десет години. Винаги само махаше с ръка: „Ще мине, аз съм Иван, и бик не ме е събарял, едно коляно ли ще ме сломи?"" Във врачанската болница направиха рентген. Лекарката — уморена жена — каза направо: — Артроза трета степен. И двете колене. Хрущялът е износен. Трябва протеза, иначе до година инвалидна количка. Попитах за цената и срока. По НЗОК чакането е почти три години. Частно — по две хиляди лева на коляно, двете — около четири хиляди. Пенсията на дядо е 650 лева. На мен стипендия — която още няма, защото учебната година дори не беше започнала. Четири хиляди ням
